Андреевден обичаи – Андрей Първозвани и защо денят нараства

Кого почита църквата и къде са храмовете му

Свети Андрей е първият от дванадесетте апостоли, повикан лично от Христос. Той е брат на апостол Петър и подобно на него е рибар. Повечето православни църкви честват паметта му на 30 ноември. Българският патриарх Неофит нарича в обръщението си тази дата последния ден от ноември. Апостолът умира като мъченик в Патра, разпнат на кръст с формата на буквата Х. В иконографията този кръст е известен като „Андреев кръст“.

За българските вярващи празникът има особена тежест. В обръщението си патриарх Неофит посочва, че с името на апостола се свързва началото на християнската проповед по днешните български земи. Затова той е особено почитан у нас.

Източник: Уикипедия, „Андрей Първозвани“

По наша сметка по данни на Уикипедия пет от шестте храма в таблицата са построени от 1992 година насам. Почитта към апостола е стара, но повечето посветени на него храмове у нас са нови.

Защо се казва Първозвани и докъде стига проповедта му

Прозвището идва от това, че той пръв от апостолите е повикан да тръгне след Христос. Житието, публикувано от Българската патриаршия, разказва и какво е било преди това. Андрей е ученик на Йоан Кръстител и последва Иисус, когато Йоан го посочва пред народа като Агнеца Божий.

След слизането на Светия Дух апостолът поема на север. Минава през Гърция и Мала Азия, покрай черноморските брегове, и стига до земите на скитите. Уикипедия описва района му по сходен начин. Това са околностите на Черно море, Мала Азия, Грузия и Скития. В Синоп той проповядва заедно с апостол Матей и двамата са жестоко гонени. В Никея прекарва две години.

Мощите му са пренесени в Цариград при император Констанций (337–361). На 6 май 1208 година кръстоносците ги отнасят в Италия. Главата му се пази в Рим. През 1964 година Римокатолическата църква я дарява на Цариградската патриаршия. Църквата нарича Андрей апостол на православните, защото той ръкополага първия епископ на Цариград. От Цариград българите и другите православни славяни приемат кръщението.

Андреевден обичаи с варените зърна

В народния календар Андреевден отваря зимния празничен цикъл. Празникът има много местни имена, сред тях Андреювден, Ендрин, Ъдрей, Дреювден и Мечкинден. Обредната трапеза се състои от варени житни и бобови зърна и прясна пита.

Вечерта преди празника стопанката слага на огнището ново гърне. В него вари жито, царевица, боб и леща. Уикипедия добавя към зърната и граха. Сутринта всеки от дома хвърля по малко от варивото нагоре в комина и пожелава посевите да израснат високи. Остатъкът се изяжда вкъщи. Част от него се дава на кокошките и на добитъка, за да се плодят.

Тук обичаят се разделя по места. В някои села от варивото се раздава „за здраве“ на съседите. Другаде от него не се дава на чужди хора, за да не напусне плодородието дома. Ако ще черпите съседи с варено жито, попитайте как е било в техния край. Денят се смята и за подходящ за гадания.

Мечкин ден по краищата на България

Като Мечкин ден празникът е известен в планинските райони, например Котленско и Тревненско, и в Западна България. Там се почита за предпазване от мечки. Уикипедия свързва представата за свети Андрей като господар и укротител на мечките конкретно със Северна България.

Преданието разказва, че мечка изяжда вола на светеца. Той я побеждава и я впряга в ралото си. Затова на места част от варената царевица се хвърля в комина. Придружава я молба мечката да яде вареното, а не суровото жито, и да не посяга на хора и добитък. Списание „Природа“ на БАН отбелязва, че в традицията мечката е заплаха за кошерите и стоката. В същото време тя е нещо като мъдър приятел и понякога помощник. Затова в някои домове край празничната маса се поставят изображения на животното.

Другите краища добавят свои вярвания. По Черноморието Андреевден се свързва с Никулден на 6 декември, защото Андрей и Никола са смятани за повелители на бурите. В Югозападна България се вярва, че свети Андрей е баща на свети Никола.

Защо денят нараства и кога наистина става

Народът вярва, че от Андреевден денят започва да наедрява. Расте с по едно зърно на ден, било то просо, царевица или грах. Централната библиотека на БАН съпоставя слънцето с пиле в яйце, което едва-едва помръдва. В много предания свети Андрей идва яхнал мечка и прогонва зимата и дългите нощи.

Астрономията дава друга дата. Денят наистина започва да расте след зимното слънцестоене, на 21 декември по Григорианския календар. Пресметнато по данни на Уикипедия, между двата празника остават три седмици. През тях нощите продължават да се удължават. Вярата за растящия ден е обредна, а не календарна. Зърната се варят, за да наедряват и да раждат повече, така както се очаква да наедрее и денят.

Кой празнува и как да поздравите на 30 ноември

Централната библиотека на БАН посочва като именник на Андреевден Андрей. Седмица по-късно идва Никулден, с който празникът е свързан в народните представи. Ако имате близки и с двете имена, поздравите се падат в една и съща седмица.

Поздравът може да бъде кратък. На вярващ човек е уместно да споменете светеца и неговия път. На приятел може да пожелаете по-шеговито кротки мечки и растящ ден. Ако поканата е у дома, купа варено жито и прясна пита отговарят на обредната трапеза от източника.

Какво не казват източниците за женските имена

Женски имена като Андриана и Андреа не се споменават нито в житието, нито в календара на Централната библиотека на БАН. Затова приемаме връзката им с празника за спорна. Източниците също така не показват колко разпространени са днес хвърлянето на зърна в комина и почитането на Мечкин ден. Обичаите се различават по краища, затова е добре да попитате как се празнува във вашия.